Развитието на симптомите на диабет

Диабет се развива постепенно и почти половината от случаите са намерени случайно. Това се отнася за началните етапи на заболяването, когато симптомите са леки и не се явяват най-малко. В по-късен период от развитието на болестта се появи сухота в устата, постоянна жажда, често уриниране, сърбеж, зачервяване на лицето.

В напредналите случаи и с удължен период на развитие на сериозни кожни лезии (вари, антракс, трофични язви), очни (прогресивното намаляване на зрението, което води до слепота), мускулно-скелетни (мускулна атрофия, костен остеопороза и гръбначния деформиране на ставите), сърцето и кръвоносните съдове (със симптоми на коронарна болест на сърцето). С развитието на тежки метаболитни нарушения на захарен диабет, в крайна сметка, това се отразява на функцията на всички органи и системи, нарушаващи тяхното нормално функциониране и да причини тежки усложнения (цироза, стеатоза, диабетна енцефалопатия, гангрена) със съответните симптоми.

Патогенетични механизми на хронична хипергликемия

Механизмът на развитие на диабет е до голяма степен зависи от нейната форма.

По този начин, диабет от първи тип, имащ автоимунно характер, се развива, както следва: Поради действието на различни фактори (вирусни инфекции, екзогенна интоксикация) е оформен на автоантитела за? - на панкреатични клетки, отговорни за синтеза и секрецията на инсулин. Постепенното унищожаването на тези клетки води до дефицит и развитие на хипергликемия хормон. Постоянно повишени нива на глюкозата, на свой ред, се отразява отрицателно на метаболизма и състоянието на кръвоносните съдове и нерви, което води до появата на някои симптоми.

Патогенезата на диабет от втори тип, зависи до голяма степен от генетично предразположение, но наличието на такава не гарантира развитието на заболяването от 100%. Това изисква допълнителен фактор (лоши навици, стрес, преяждане и т.н.), ефектът от които на фона на тенденции и дава тласък за появата на болестта. При този тип диабет хипергликемия води до относителен недостиг на инсулин (намалена секреция поради увеличеното натоварване на островен апарат хронично преяждане, например) или инсулин (намаляване на пропускливостта на клетъчните мембрани на глюкоза). В резултат на глюкозата не се абсорбира в тъканите.